Анализ на мачовете от Висшата лига на англия за 19 и 20 Септември на Борислав Борисов
Източник: http://premiership.bg/
От време на време има уикенди във Висшата Лига, които ме карат да съжалявам, че не мога да прескачам във времето. Твърде възможно е в миналото точно по този начин да са измислени всички нови технологии. Обаче желанието да дойде събота наистина е огромно. Естествено е, че обичам да гледам английски футбол и точно поради тази причина чакам с нетърпение подобни двубои, в които мога да видя нещо ново и различно.
Супернеделята
Преди два сезона се оформи нещо като традиция за тези Супернедели в Премиършип. Двубоите бяха по двойки в четири уикенда. И зрелището си заслужаваше. Сега очевидно ще е същото. Между другото на 29 ноември програмата ще ни даде още една такава неделя, но срещите ще са Арсенал – Челси и Евертън – Ливърпул. След това телевизиите още не са определили програмата си. Предполагам, че и пролетта „обратните” двубои пак ще наричаме Супернедели. Ясно е, че телевизионните компании в Англия (в случая Sky Sports) аранжира срещите съвсем целенасочено по този начин. Това е и първото значение на тези дни. Привличането пред екрана на голяма аудитория за подобни мачове обичайно разпалва емоциите и генерира интерес поне за месец напред. Нищо чудно, че първата Супернеделя е месец след започването на първенството, а след още два идва и втората. После е наситеният с двубои коледно-новогодишен период, за да се стигне до още два подобни на този уикенда през пролетта. Така на равни интервали се получават значими дербита, около които се генерира огромен интерес в публиката. Естествено Скай могат да си го позволят. А, забравих! Има и още нещо случайно. Отборите за тази Супернеделя в момента заемат първите 4 места в класирането. Не казвам, че е нарочно, защото това ми се струва, че трудно някой би могъл да го аранжира, обаче е вълнуващо и безкрайно интересно.
Манчестър Ю – Манчестър С неделя, 15:30, Диема
Определено Манчестър Сити до този момент изненадва приятно. Никой не е очаквал максимален актив от точки след само 4 изиграни мача. От друга страна петият им двубой е срещу Евертън у дома. Може би бе доста по-добре за състава да изиграе тази среща сега, когато „карамелите” имат проблеми. Но пък от друга страна, ако сезонът тръгне толкова силно за тях едва ли един домакински мач ще е проблем, въпреки че Евертън е силен състав. Вече веднъж написах, че неделната среща може да се окаже ключова в цялата кариера за Марк Хюз. Като играч той имаше прекрасни периоди в Манчестър Ю, Барселона и Байерн М, после Челси и Саутхямптън, да не забравя за Евертън и Блекбърн. Изгради името си в големи клубове, но после като мениджър не му бе лесно. Бе селекционер на Уелс и бе близо до това да класира отбора си на голямо първенство през 2004, но не се получи. После вкара Блекбърн в топ 6, което за този клуб и за ресурсите, с които разполагаше бе огромен успех. Сега е втори сезон в Манчестър Сити и ако успее да вземе дори точка от „Олд Трафорд” в неделя ще е невероятно. А и на практика това би била реална заявка дори за титлата.
Днес прочетох, че „гражданите” няма да обжалват евентуалното наказание на Адебайор. Стори ми се интересно. На пръв поглед им предстои един невероятно важен мач, но те не се притесняват да оставят водещия си реализатор извън игра. Казвам това, защото по теория биха могли ида обжалват едно подобно наказание, което да забави процедурата. И ми се струва, че в този случай Хюз иска да спаси отбора си от излишно напрежение. Той чудесно знае какво го очаква на „Олд Трафорд”. И е наясно, че колкото по-малко дразнители има съперника, публиката, дори съдиите, толкова по-добре. Хюз е живял и работил достатъчно дълго в Англия, за да знае, че в такива мигове дори играч като Адебайор няма да му е нужен и повече ще навреди. От друга страна тогоанецът едва ли ще е толкова ефективен срещу отбраната на Юнайтед, която няма проблем с физически здрави и силни играчи. Там слабостта може да дойде, ако съперникът използва скорост. А Тевес и Белами я имат. Освен това и двамата са нахални футболисти. Тоест с един удар, Хюз постига две цели – ликвидира възможността за недоволство от страна на Адебайор, оставя си пространство за избор на състав и по-важното – остава сериозна неизвестност в състава и стратегията си.
Е, Хюз имаше страхотен учител в това отношение. Самият Фъргюсън умее да използва емоциите на футболистите си. Смени Рууни срещу Бешикташ, знаейки чудесно какво става, когато момчето от Ливърпул бъде извадено от терена преди последния съдийски сигнал. И се случи логичното. Рууни полудя и сега гори от невероятно желание за изява. Имам усещането, че това не е случайно и Фъргюсън просто възпламени фитила му. Ясно е, че от началото на сезона англичанинът е най-силното оръжие на Юнайтед и на практика неговата игра заведе отбора до това положение на второ място в класирането. Но пък това „запалване” на фитила на Рууни може да има и обратен ефект. Може би в тренировъчния процес след срещата с Бешикташ, Фъргюсън все пак е намерил още способи, за да постави Рууни в точното психологическо състояние за срещата. Но ходът с изваждането му бе добър, защото показа на младежа, че от него продължават да се очакват само велики неща.
Има и още нещо любопитно за Юнайтед. Как ще бъде подреден състава в средата на терена. Ясно е, че Скоулс няма да е на терена, защото започна два поредни двубоя. Гигс ще е вътре със сигурност, което означава, че двамата с Евра пак ще си разменят местата по левия фланг. Флетчър също ще е титуляр. Остава изборът между Карик и Андерсон. Имайки предвид, че англичанинът изигра само 63 минути в Турция, предполагам, че той ще започне двубоя. Остана десният фланг. И там според мен ще действа Парк, защото фланговете на Сити се използват доста и те трябва да бъдат спрени. Рууни и Бербатов ще са на върха. Причината да потърся подобна подредба е необходимостта отборът на Сити да бъде прекършен в средата на терена. Там до този момент Бари и Айрланд са невероятни. А срещу Арсенал, Хюз прати и Де Йонг в зоната, което му даде сериозно предимство. Нищо чудно и сега да постъпи по същия начин. А с изброените футболисти, Юнайтед може там да създаде числен превес и да реши срещата.
Челси – Тотнъм неделя, 18:00, Диема
Мисля, че това е двубоят, в който ще разберем всъщност какво става с Тотнъм този сезон. Да, тимът играеше добре, дори много добре, в първите двубои. Но пък травмата на Модрич наруши новия баланс в средата на терена. Много неприятно впечатление ми направи играта на „шпорите” срещу Юнайтед. Нямаше задържане и разиграване в средата на терена. Топката се отнемаше и едва ли не по права линия се търсеше противниковата врата. Липсваше каквото и да е търпение в атаките. И на практика отборът стана лесен за преодоляване. В дясната зона Ленън и в лявата Кийн са си типични нападатели. Заедно с Крауч и Дефоу в състава, Тотнъм на практика ползваше нещо подобно на 4-2-4. Паласиос и Хъдълстоун издържаха само 20 минути и предадоха средата на терена. Даже трябва да ги поздравим, че успяха толкова дълго да се справят. Убеден съм, че с подобна стратегия срещу Челси ще се случи абсолютно същото. Така че очаквам да видя колко гъвкав в избора си на футболисти е Хари Реднап и същевременно на какво разнообразие в стила е готов.
От друга страна пък Челси имаше няколко проблемни двубоя. Но в Премиършип бележат поне по две попадения на мач. А това е много силен показател, когато имаш и качествени защитници зад гърба си. Дрогба си почина през седмицата и ще е в оптимално състояние. Ако продължа сравнението си между Челси и Ливърпул от миналата година, първият проблемен двубоя на „червените” тогава бе срещу Стоук Сити на 20 септември. Идеята на едно подобно сравнение е факта, че „сините” играят добре, но се нуждаеха от късмет в двубоите с Хъл Сити и Стоук Сити, въпреки че играта им изглеждаше много добре подредена и организирана. По това време през миналия сезон Ливърпул се нуждаеше от известна доза късмет в края срещу Мидълзбро (обрат от 0:1 до 2:1 след 86-а минута) и Съндърланд (тук голът наистина падна в 83-а минута, но пак го считам за късен). Логиката на подобно сравнение е да се види дали Челси няма да направи подобен пропуск в тренда на печелене на точки или ще запази ефективността си.
Съботният следобяд
Ден по-рано има и още един два любопитни за мен момента от кръга. Интересно ми е как Бърнли ще се справи с напрежението на мач, в който вече се очаква да вземат максимумът от точки. Когато им гостуваха Манчестър Ю и Евертън всеки ги бе отписал. Само че сега съперникът е Съндърланд. За мен „черните котки” са по-силни, но срещата изглежда на книга далеч по-възможна за Бърнли, отколкото примерно двубоите с „червените дяволи” и „карамелите”. И това ще се отрази на играта на състава. Любопитен съм обаче как. От една страна нищо чудно играчите да са пределно мотивирани, което да доведе до прибързани действия и съответно грешки.
От друга страна аз самия ще коментирам Ливърпул в събота от 19:30. Но не заради това тази среща ми изглежда дори по-интересна от неделните. „Червените” показват необяснима разлика в представянето си в отделни двубои. Дори и срещу Дебрецен показаха разнообразие в атаките, което ми се хареса. Обаче си спомням и двубоите с Тотнъм и Астън Вила, които бяха много различни от тези с Бърнли и Стоук Сити. Признавам си, че не мога категорично да кажа все още точно в каква посока ще тръгне отбора и поради тази причина мачът с Уест Хям на Дзола идва в идеалния момент. „Чуковете” са добър и дисциплиниран отбор със солиден потенциал, умен мениджърски екип и определено практична стратегия на игра. Така че тестът за състава на Бенитес ще е сериозен и съответно ще ни даде доста възможности за анализ на положението там.
Сега като прочетох текста отново изглежда сякаш рекламирам телевизионните мачовете ни през уикенда. Всъщност не е така. В главата ми стоят доста въпроси, които засегнах и очаквам съответни двубои с огромен интерес. В последните дни по някакъв начин вниманието ми все отива към организационни въпрос, свързани с решения за администриране на играта. И оставих детайлите от терена в страни от вниманието си. Сега ми се иска да се върна към добрата стара традиция да си говорим за футбол.
