Един анализ на Борислав Борисов от Premiership.bg
Много обичам да си правя различни класирания във ВЛ. Така обичайно се виждат наистина вълнуващи неща. Един от фактите, които се набиват на очи е серията на Бирмингам. Ако направим подреждане на отборите след 24 октомври, то съставът е на второ място с една точка по-малко от Челси и с две повече от Манчестър Ю за същия период. Разширявайки до началото на октомври, Бирмингам се смъква на шесто място пак с 14 точки. Връщайки още назад, до началото на септември, Бирмингам се оказва в първите 10 на подреждането с актив от 17 точки. Но това означава ,че з апоследните 3 месеца и малко, тимът е в топ 10 на висшата лига, където е и сега. Така че моментното положение може би нее случайност, а плод на някакъв логичен процес. Всичко това ме накара да проявя повечко любопитство към техния състав.
Балансът нападение – защита
В момента съставът има едва 15 отбелязани голове и 16 допуснати, заемайки девето място. Това е четвъртото най-слабо нападение във Висшата лига, но и четвъртата най-добразащита (заедно с тази на Фулъм). След тях са Стоук Сити, Уулвърхямптън и Портсмут по отбелязани голове, а пред тях при допуснатите са само челси, манчестър Ю и Астън Вила. Добрата новина в това отношение е отбелязването на голове във всеки мач от 19 септември насам, освен в един – нулевото равенство у дома с Манчестър С, при което пропуснаха дузпа. От началото на сезона до 24 октомври тимът има едва 3 чисти мрежи, а в последните 5 срещи е добавил още толкова. В момента само Челси има повече чисти мрежи през сезона от Бирмингам, като с по 6 са още Манчестър Ю и Стоук Сити. В последните 4 двубоя тимът е вкарал 7 попадения, което е почти половината от общата бройка д отози момент през сезона. Тоест в предишните 4 двубоя са реализирали почти толкова попадения, колкото имаха в първите 11 мача. Очевидно е, че бавно, но сигурно бе намерен чудесен баланс между защитата и нападението. Това са фактите, изразени в цифри, но на мен ми е далеч по-любопитен цялостния процес на формиране на този баланс.
Двойката атакуващи играчи
Нека добавя и още нещо. Имаше един критичен момент през сезона, когато Алекс Маклийш бе критикуван за прекалено дефанзивната си стратегия на игра и дори от трибуните на „Сейнт Андрюз” публикта поиска 4-4-2. И тази смяна на тактическите постройки дойде, но ми е безкрайно любопитно кога и как всъщност се случи. Разглеждайки ъсставите се получава следното:
- победата над Портсмут във втория кръг е постигната с двама нападатели в състава – О’Конър и Камерън Джеръм, като Макфадън и Ларсон са били по фланговете. После същата стратегия е използвана и срещу Стоук Сити за нулевото равенство у дома, но в атака е бил Кевин Филипс с О’Конър
- срещу Тотнъм като гост и срещу Астън Вила у дома тимът е играл само с един нападател и Макфадън зад гърба му.
- при гостуването срещу Хъл, Бирмингам пак започва с един нападател, но в 62-а минута влиза О’Конър, който застава до Бенитес и в 75-а минута точно резервата бележи за победата с 1:0.
- срещу Болтън, Бърнли и Арсенал, тимът губи, но във всеки от тези срещи е с един нападател в стартовия състав. Интересното е, че в първите два двубоя тимът вкарва късни голове, след като Маклийш преобразува състава във вариант с двама нападатели.
- И стигаме до преломната серия от последните 6 мача, когато двойката Бенитес – Джером пое пълните си задължения в атака и от това спечели отбора.
Промените в защитата
Нека опитам по същия начин да покажа само избора на футболисти в защитната линия. Но първо да погледна времето на основните трансфери. Клубът взе Скот Дан от Ковънтри и Родъжр Джонсън от Кардиф. И двамата са централни защитници и то със страхотно представяне през миналия сезон. Джонсън бе избран за играч на сезона в уелския състав преди да дойде на „Сейнт Андрюз”. Бари Фъргюсън дойде в средата на юли, а преди него към полузащитата се присъедини и Лий Бойър. Грегъри Винял пък бе взет в средата на август. Най-голямата покупка на лятото бе нападателят Кристиан Бенитес за 8 милиона и половина. Маклийш похарчи 18 милиона за този състав.
- Срещу Манчестър Ю в първия кръг отбраната бе в състав Кар и Винял по двата фланга, а в центъра Кедрю и Джонсън. Фъргюсън и Карсли пред тях в средата на терена в ролята на дефанзивни полузащитници. Представянето бе сравнително добро.
- същата формация в отбрана и срещу Порстмут у дома без Карсли, на чието място влиза Бойър, а срещу Стоук Сити Парнаби е заел мястото на Винял.
- срещу Тотнъм промяната идва в дефанзивната част на халфовата линия, като защитата си е същата- Карсли влиза до Бари Фъргюсън и Бойър и тимът заиграва с трима опорни полузащитници, двама флангови играчи и един нападател. Срещу Вила се използва подобна стратегия, но с промяна на десния фланг на защитата, където игра според мен Тайнио вместо Кар.
- С Хъл защитната формация е Кар-Джонсън-Дан-Парнаби, а Бойър и Фъргюсън са пред тях. Постигната е победа, която е втора за сезона и трета чиста мрежа.
- следват описаните неприятни мачове с Болтън, Бърнли и Арсенал. Същата защита започва с Уондърърс, като в средата на терена Тайнио е добавен към Фъргюсън и Бойър пред нея. Кедрю сменя Парнаби срещу Бърнли, но пак отборът губи. Срещу Арсенал на терена като ляв бранител се появява Риджуел, а Карсли е до Бари Фъргюсън и Бойър в центъра. Пак загуба.
- срещу Съндърланд у дома играят Дан и Джосън в центъра, Кар и Риджуел по фланговете. Пред тях са Бари Фъргюсън и Бойър. Тимът вече използва класическата схема 4-4-2. Взета е победа с 2:1
- Същата формация в отбрана прави 0:0 с Манчестър С, Тайнио сменя Бари Фъргюсън за равенството с Ливърпул, иначе защитата е същата и на „Анфилд”.Срещу Фулъм у дома Бари Фъргюсън се връща на терена на мястото на Тайнио и в следващите два двубоя, които пак са спечелени не е променяна.
Титулярен състав
Изводът определено трябва да е свързан с поздравления към Алекс Маклийш. Много умело успя да създаде тима си боравейки със смените, докато стигне до успешна формация в двете фази на играта. Сега очевидно има формиран и то много ясно стартов състав.
Вратар – Джо Харт
Защита – в дясната зона Стивън Кар, в лявата – Лиъм Риджуел. В центъра са новаците Дан и Джонсън.
Полузащита – в дясната зона Себастиан Ларсон, в лявата – Джеймс Макфадън. В центъра са Бари Фъргюсън и Лий Бойър.
Нападение – Кристиан Бенитес и Камерън Джером
Интересното е, че от тези играчи 6 са нови и взети през лятото от онези 18 милиона паунда, а 5 са от стария отбор на Маклийш. Историята с Кар е интересна. Той обяви, че няма да играе през лятото на 2008, а Маклийш го накара да се върне във футбола през февруари 2009. Джером и Риджуел са в отбора преди шотландеца да дойде, също както и Ларсон. Макфадън е взет от Маклийш още в първия му трансферен прозорец. На практиак това е чудесна работа на мениджъра.
Аз държа обаче да кажа, че не харесвам Алекс Маклийш. Това е лично отношение, което обаче няма нищо общо с работата му като наставник в момента. Разочарованието ми от него дойде докато бе начело на Шотландия, заради твърде дефанзивния футбол, който практикува. В Бирмингам обаче успя да намери изключителен баланс в играта. Точно с този баланс започнах текста. Така че съм длъжен да кажа, че шотландецът се справя прекрасно за момента. Сега е време да направи няколко сделки.
Новият собственик
Освен чисто спортно-техническото има и друго интересно съвпадение. През тази година, дори през тази есен, бе завършен процесът по изкупуване на Бирмингам от Карсън Юинг. Сделката на практика бе завършена и обявена публично през октомври. И тогава започва успешната серия на отбора. Факт е, че бе обявена сума от около 40 милиона паунда, която Маклийш би трябвало да има за трансфери през януари. Може би и това да е изиграло сериозна роля в мотивирането и изчистване на всяка дрена грешка в играта. Все пак играчите са на терена, за да потвърдят своето бъдеще в клуба.
Но така или иначе ще е любопитно какво ще се случи през януари. Преди години СтивБрус успя да остане в елита благодарение на една маркова сделка – купуването катосвободен агент на Кристоф Дюгари. Този футболист даде допълнителната класа на Бирмингам, за да оцелее тогава. По принцип всеки клуб изпаднал в положението на Бирмингам да направи силен начален старт, използава януари за малки допълнителни инвестиции. Примерно Стоук сити миналия сезон взе Етърингтън и Бийти, които им дадоха разнообразие и нова енергия за втората част от сезона. Нещо токава ще трябва да намери и Маклийш.
Може и да звучи парадоксално, но в неговия случай многото пари може да се окажат проблем. Защото взимането на доста играчи, а с 40 милиона могат да се привлекат немалко, носи и съответните рискове. И такива причмери има доста. Фулъм от преди няколко години е подобен, когато Лори Санчес изцяло промени състава и щеше да изпадне. Вярно е, че той направи онези покупки през лятото, но преимуществено през август, коетое ситуация подобна на настоящата. Убеден съм, че Бирмингам се нуждае от спокойствие и две или три нови фигури, които да дадат широчина на този състав и да донесат още малко варианти. Големите пари ще се харчат лятото. И тук ми е безкрайно интересно дали маклийш ще се поблазни от възможността да харчи или ще запази реализма си. Защото масивните инвестиции всъщност може да го провалят, внасяйки нестабилност в състава по средата на сезона, въпреки че на пръв поглед изглежда безумно като твърдение. Но януари нее далеч и ще видим колко добре може да контролира състава си един друг шотландец, носещ името Алекс, който освен това е ирал и под ръковоството на оригиналния Алекс в Абърдийн.
