Анализ на Борислав Борисов – Premiership.bg
Обещах да не казвам кой за мен ще е шампион, но това не означава, че ще се лиша от удоволствието да напиша силните и слабите страни, според мен, на кандидатите за трофея. Първият и основен въпрос е всъщност кои тимове могат да спечелят титлата. И моят отговор е точно пет състава – миналогодишната елитна четворка плюс Манчестър С. Ще разгледам всеки от тези тимове, като казвам силните и слабите страни, използвайки последователно мястото им в класирането от миналия сезон.
Силната страна на Юнайтед е в непредвидимостта, която сега се вижда в отбора. Всъщност мнозина казваме, че си представяме как ще изглежда състава, но е сигурно, че само един човек знае какво точно ще ни предложат „червените дяволи” – Алекс Фъргюсън. Ясно е, че фланговете ще имат своето голямо значение, защото поне до този момент съставът играе с двама чисти нападатели, които са един зад друг и в повечето случаи сменят местата си. В общи линии успехът на отбора зависи от взаимодействието на фланговите играчи от халфовата линия с тези от вътрешната част на полузащитата. Ако е на ниво, играта е много динамична и красива за гледане. Ако обаче противникът се нагоди добре към тази своеобразна схема 4-4-1-1, както направи Челси в хода на първата част, то тогава нападателите ще остават изолирани.
Естествено е липсата на Роналдо да окаже влияние. Ккавото и да си говорим, този футболист е класа. Неговите голове бяха важна част за състава, така че сега Рууни, Бербатов, Оуен трябва да поемат от неговите ангажименти. И тук това също е важно дали и най-вече кога ще стане. Смея да твърдя, че поне що се отнася да работата по крилото Валенсия ще се справи прекрасно. Остава и от лявата зона да се получава подобна подкрепа. Има и още нещо. До този момент защитата разчиташе на един човек от халфовете, който да стои много близо до нея. Сега такъв ще липсва, като двамата вътрешни полузащитници ще трябва умело да балансират между това да са близо до нападателите и да съумеят бързо да се приберат и до защитниците. Така че ще е интересно дали двамата (вероятно Карик, Флетчър и Андерсо) ще успеят да участват толкова добре в дефанзивен план.
Изобщо ще видим един нов Юнайтед и от това колко бързо стилът ще бъде изчистен ще видим къде и как ще се представи отбора. Да не забравяме, че при предишната подобна промяна на „червените дяволи” бяха необходими поне 2 години, за да завършат процеса.
За мен силата на Ливърпул бе в бермудския триъгълник. Сега той трябва да се изгражда наново с Акуилани на мястото на Алонсо. Не е невъзможно да се получи, дори мисля, че ще го видим отново в действие. Но по-важният въпрос е кога ще стане това? Ако е скоро Ливърпул има сериозни шансове за титлата, но ако процесът се забави, тогава нещата няма да изглеждат толкова добре. Аз поне не очаквам да видя друг вид бермудски триъгълник преди Нова година по няколко причини – сред основните е контузията в момента на Акуилани. Естествено важно условие за „червените” е Джерард и Торес да са заедно на терена по-често от миналия сезон.
Колкото и странно да изглежда, за мен Ливърпул ще има сериозен коз в лицето на десния си бранител, защото Глен Джонсън се включва изключително успешно в противниковата половина и може да играе в нападение дори като крило. Ако процесът на подсигуряване от Машчерано е като през миналия сезон, то това може да е сериозен допълнителен стимул в играта на отбора. Ако тези включвания се получават редовно, тогава Каут, който по презумция играе там, би могъл да отива по-близо до Торес вътре в наказателното поле. Така пък Джерард ще има свободата да отива където си иска, защото испанският централен нападател ще има подкрепа. И играта на „червените” може да стане по-разнообразна.
Ливърпул може да има успех, ако успее да „изтика” центъра на влияние в играта си от бермудския триъгълник към Торес и Джерард. Ще е интересно дали този процес ще се случи!
Ясно е, че Челси ще започне силно сезона. Това ще се дължи на яростта на отбора предвид провала в първенството и ШЛ през пролетта. Тимът и сам може да изиграе първите 10 мача, дори и без мениджър. Анчелоти до този момент не прави драстични промени, което е изключително точна политика. Италианецът се стреми да извади най-доброто от наличните си футболисти и успява, като може би постепенно ще налага свои виждания. Срещу Манчестър Ю например реагира в хода на мача, което бе допълнително доказателство, че може да се оправя прекрасно и рискът от срив в хода на първенството, подобен на онзи със Сколари, е минимален. На пръв поглед Челси изглежда предвидим, защото всички знаем стартовите им 11. Но и това не е толкова лошо. Ако обаче играта на някой от тях не върви ще е интересно как ще се реагира при изваждането на една от звездите извън отбора – примерно Дрогба, Анелка или Лампард. Защото Анчелоти няма да се поколебае да го направи.
За мен проблемът с Челси е свързан с отношенията между мениджър и играчи или казано по друг начин с егото на футболистите. Поне до този момент вече е ясно, че те могат да диктуват развитието на отбора, а дори и на съдбата на мениджъра. Така стана и със Сколари, донякъде го имаше и при Грант. Иначе „сините” имат прекрасен състав, при това с доста опции в него, които бяха и малко разширени през лятото. На практика това е единственият състав, в който няма сериозни промени от миналата година. Много е важно Франк Лампард бързо да свикне с това, което Анчелоти иска то него. Защото в двубоя срещу Манчестър Ю неговата игра не бе добра. Разбира се всеки прави слаб мач, но е любопитно дали Лампард няма да направи поредица от такива срещи под ръководството на Анчелоти.
Арсенал ще изненада мнозина с подхода си към мачовете. Отборът разчита на чисто нов вариант в играта си, който е интересен и ще бъдат използвани силните страни на състава в нападение. Убеден съм, че липсата на Адебайор и Коло Туре няма да се усети. Проблемите през миналия сезон бяха в центъра на защитата и качеството на представяне от човека, който действа пред отбраната от халфовете. Вермалеен изглежда добро попълнение, но със сигурност ще се очаква още едно в тази зона, заради напускането на Туре. От това донякъде зависи спокойствието и сигурността в центъра на защитата. А и все още отборът има проблем с високите топки при статични положения, който също трябва да бъде решен посредством този трансфер.
Идеята на новия стил, който Венгер ще опита да наложи е свързан с преса в противниковата половина, която отборът ще опитва да прави, когато загуби топката. Но ако съперникът успее да разиграва, тогава тимът ще се прибира пред наказателното поле. При удачно използване на пресата, топката ще бъде отнемана много близо до противниковата врата и тогава скоростта в атаката ще е решаваща. Така ще е интересно до каква степен тактическата гъвкавост ще сработи. На практика мога да съм сигурен, че Арсенал ще вкара доста голове, но проблемът е дали с този подход към срещите ще се ликвидира разликата по отношение на допуснатите попадения от по-предно класиралите се тимове. А и ако Аршавин направи такъв фурор какъвто ни демонстрира през пролетта какво ще стане, когато той е на разположение през целия сезон.
Ето я голямата неизвестна. Аз определено смятам, че тимът има шансове да стане шампион. Малки разбира се, но ги има. И то заради няколко неща – амбицията на мениджърът им, който има вече доста опит, заради класата на играчите, които бяха взети в състава и наличието на широчина. Но може би най-важното е, че отборът не играе в Европа и има за цел да направи 38 силни двубоя. А това е възможно. Ако до януари нещата не вървят добре ФА Къп ще се превърне в турнирът, който ще остави или уволни Марк Хюз.
Вече е ясно, че Сити има отбор с поне двама човека на всяка позиция. Остава още един централен защитник, но и това не е чак такъв проблем, защото ако не Лескът, то на пазара има поне двама човека от Висшата Лига, които с лекота биха се съгласили да играят на „Ийстландс” – Хангелаанд и Ъпсън. Всичко зависи от старта им. Вижте мачове! Гости на Блекбърн, домакини на Уулвърхямптън, гости на Портсмут, домакини на Арсенал. Ако в тези срещи вземат максимумът от точки, тогава определено отношението към състава и неговите шансове а четворката или дори за титлата ще се променят драстично.
Хубавото е, че сезонът започва и ще спрем с догадките. Мачовете винаги са далеч по-интересни и са за предпочитане пред слуховете и празните приказки, които властват през по-голямата част от летните месеци.
