Анализ на Борислав Борисов – Premiership.bg
Сезонът започва, но въпреки това аз отказвам да пиша прогнозите си за спечелването на титлата. Причините са доста, но най-важната е, че личното ми мнение миналия сезон бе възприето като пристрастност и в последствие се смяташе, че правя даден коментар въз основа на същото това мнение. Беше откровена простотия, но точно тези случаи ме накараха този сезон да отказвам да кажа какво мисля за титлата. Така че ще си спестя този тип прогноза. Това обаче не означава, че ще се лиша от удоволствието да напиша нещо за изпадащите тимове или поне тези, които считам, че ще са в тази категория.
Няма как да не започна с Хъл Сити. Сривът, който се получи в края на миналия сезон беше много тежък и основният въпрос е дали той е овладян сега през лятото. Личното ми мнение е, че не е. Причините са свързани с това, че най-вече отборът е в почти същия състав. На практика промените са минимални. Дойдоха 19-годишният американец Жози Алтидор от Виляреал, 22-годишният защитник Стивън Мойоколо от френския Булон, както и Олофиняна от Стоук Сити. Честно казано не виждам как тези футболисти ще променят драстично качеството на играта, въпреки че Алтидор например впечатли през лятото по време на Купата на Конфедерациите.
Има и още нещо доста важно поне за мен. Опитите на Фил Браун да вземе силен футболист като централен нападател така и не се осъществиха. Първо Фрейзър Кямбъл, после Марк Антоан Фортуне, Боби Замора и накрая и Майкъл Оуен категорично отказаха да отидат в Хъл. И причината е, че просто доверието към Фил Браун е нулево. С постъпката си в края на декември просто всички разбраха, че не могат да му имат доверие. Освен това Хъл наистина има нужда от много сериозни промени в структурата на отбора, за да може да е конкурентен на останалите. Ще е много интересно как ще започне първенството.
Играта на Портсмут в миналия сезон не бе много впечатляваща. Там обаче големият проблем бе липсата на достатъчно добра организация в управлението, което доведе и до нестабилност в тима. За един сезон се изредиха трима мениджъри, но поне последният бе оставен да работи спокойно и сега. През лятото бе сменена собствеността, но вместо това да успокои нещата, продажбите на играчи продължиха, а и не се очертават доста повече инвестиции. Очевидно и дисциплината вътре в състава не е сред най-добрите, защото Дейв Нюджънт се сби със съотборник и сега вероятно няма да играе в тима през сезона. Изобщо впечатлението за хаос, който още не е овладян продължава да стои като усещане за развитието на клуба.
От чисто спортно-техническа гледна точка напусна и Крауч, който подписа с Тотнъм, Глен Джонсън вече е в Ливърпул, освободени са Шон Дейвис, Лаурен, Глен Литъл, Ноа Памаро, Джером Томас и Джими Траоре. На пръв поглед това са хора с опит, които може би не са от най-силните единици, а и от титулярния състав, но все пак ще липсват. Трябва да призная, че съм силно впечатлен от селекцията, която Пол Харт направи. Финан е страхотен защитник, Мокоена дори и в Блекбърн се изявяваше добре. Освен това е човек за средата на терена или дори за центъра на защитата, който може да помогне много в хода на сезона. Фредерик Пикьон бе взет под наем и за мен е страхотно попадение. Така че съм раздвоен по отношение на класата на състава. Въпреки всичко смятам, че Помпи ще има проблеми, защото в защита нещата няма да стоят добре. Убеден съм, че Сол Кямбъл и Дистен може да бъдат изкушени до края на трасферния прозорец. Примерно Нотс Каунти иска точно Кямбъл в състава си като фигурата, която ще е основа на състава за преминаването на долните дивизии. Дистен е свързван с Астън Вила или Ливърпул. Изобщо тежките дни на Помпи по отношение на селекцията не са завършили. Очевидно е, че новият собственик не успява да промени финансовото положение на клуба. А и през миналата година дълговете бяха близо до 60-те милиона, така че може би първо с тях ще се заеме новото ръководство и едва тогава ще се търсят инвестиции за играчи.
Стоук Сити
Синдромът на втория сезон винаги е бил тежко препятствие за отборите. Той се оказа причината Бирмингам в миналото и Рединг примерно да изпаднат. Спомняте ли си, че Уигън оцеля едва в последния кръг на втория си сезон. Така че и за Стоук Сити ситуацията няма да е никак лека. Хубавото за състава е наличието на опитен мениджър като Тони Пюлис, който никога в кариерата си не е изпадал в долна дивизия. Направи ми силно впечатление, че той не иска просто някой играч, а иска този футболист да притежава качествата, които са налични и в останалите футболисти от клуба. Което означава, че не смята да прави някакви сериозни промени в стила и начина на игра, а просто ще развива наличните си ресурси. Добра стратегия, защото точно подобни промени обичайно водят до споменатия вече „синдром на втория сезон”, когато мениджърите искат да стигнат до топ 10 веднага и в крайна сметка се оказват сред изпадащите. Така че Стоук Сити отново ще подходи реалистично, което може би ще им донесе успех. Забележете, че само Олофиняна и Перикар са извън отбора, но те и миналия сезон не бяха сред основните фигури. Вместо тях дойдоха Дийн Уайтхед от Съндърланд за 3 милиона, както и 18-годишните Матю Лунд и Бен Маршал. За мен е много важно как ще бъде ръководен този състав през сезона, но поне Пюлис доказа, че може да му се има доверие.
Уигън бе невероятно стабилен тим през миналата година. Стив Брус бе изградил много добър отбор. Раздялата с него дойде след явните различия по отношение на амбициите на мениджъра и тези на клуба. Така че Атлетик привлече друг млад и доста харесван напоследък човек като Роберто Мартинес, който направи фурор със Суонзи. Специфичното там бе интересното желание за техничен футбол с происпански стил, продължително разиграване на топката и доста подавания. Това върви много в Чемпиъншип, защото отборите не са свикнали на подобно нещо и ас изненадани от играта. Но във Висшата Лига е съвсем различно. А качеството на играчите, с които разполага не е чак толкова високо и в един момент стремежът към толкова много техника може да бъде пагубно, както видяхме и от Уест Бромич Албиън през миналия сезон.
До този момент съставът е напуснат само от Валенсия, но вероятно до края на трансферния прозорец и Кетърмол ще премине в друг клуб, той като интерес към него има дори от топ 4 тимовете във Висшата Лига. Да не говорим, че Съндърланд биха дали доста пари, за да го имат. Хубавото е, че защитата се запази в този си вид, въпреки че и там има интерес към играчи. За мен е важно отново как ще бъде управляван този тим в хода на сезона, дали мениджърът Роберто Мартинес ще направи правилните ходове, защото той няма никакъв опит на най-високо равнище.
Стигаме и до новаците. В Бирмингам бе направена мащабна селекция. Дойдоха цели 8 човека, еквадорският нападател от мексиканския Сантос Лагуна Кристиан Бенитес, 32-годишен бранител от Еквадор Джовани Еспиноза, а и известните и опитни британци Лий Бойър (той бе под наем през миналия сезон), Бари Фъргюсън от Рейнджърс, защитникът на Кардиф Роджър Джонсън, който бе част от похода на уелския тим до финала на ФА Къп срещу Портсмут преди два сезона, Джо Харт на вратата от Манчестър Сити под наем, както и младите Джеймс О’Шей и Скот Дън. Това си е почти нов отбор. А и в общи линии има нови футболисти по „гръбнака на тима”, както се изразяват англичаните – има вратар, трима централни защитници, двама опорни полузащитници и нападател. Изобщо нова структура, която прибавена към качеството, което клубът демонстрира през миналия сезон би трябвало да осигури известно спокойствие. Бари Фъргюсън например е изключително попълнение за такъв отбор. Проблемът тук може да дойде от търсенето на агресивен стил на игра от мениджъра. По времето на Маклийш Шотландия бе труден за надиграване отбор, но тимът не взимаше победи. При изпадането от Висшата Лига преди два сезона например под ръководството на същия човек Бирмингам направи равенства с Ливърпул и Арсенал на два пъти, падна с по 1 гол от Манчестър Ю и Челси в двубоите си, но въпреки това завърши на 19-то място. И то при положение, че Стув Брус напусна, когато тимът бе на 15-то място. Така че не съм убеден, че подходът на Маклийш към срещите е подходящ за Висшата Лига, но ще видим дали това не се е променило.
Много е интересен подходът на Бърнли към сезона. Бяха взети доста играчи, но от второто ниво на футбола в Англия, от елита на Шотландия или просто млади футболисти, които няма да получат шанс за изява в тимовете от елита. Това много ми прилича на подхода на УБА от миналия сезон. За мен Бърнли е чудесен турнирен отбор, което бе доказано и от двете местни надпревари през 2008-2009. Склонен съм да мисля, че ако примерно съставът се добере до последните 5 мача от първенството в позиция за битка за оцеляване може и да успее. За тях най-важни ще са първите 10 двубоя, защото в тях футболистите, играли в Чемпиъншип трябва да натрупат лично, а и отборно самочувствие. Ако в тях успеят да вземат 10-12 точки, то тогава може да разчитат на добър сезон.
Аз съм убеден, че Бърнли ще е интересен тим за гледане, защото мениджърът им работи дълго време с отбора и е успял да създаде адекватен стил. Шансовете им не са за подценяване, но им е нужен добър старт според техните стандарти с победа или две в рамките на първите 5 кръга и после някое и друго равенство навън. Гледайки програмата им дори бих избрал първия двубой за ключов – гостуването на Стоук Сити. После идват тежки срещи с Манчестър Ю и Евертън у дома и Челси и Ливърпул навън. Така че никак няма да е учудващо, ако тимът е с 0 точки след тези мачове. Какъвто и да е актив ще е добро попадение!
Никога не съм бил голям почитател на Уулвърхямптън, въпреки че може би е редно да сам такъв, защото в историята си този клуб е много интересен. Тук обаче подходът на мениджъра Мик Макарти е подобен на онзи в Бирмингам. Само че явно парите не са толкова много и това е оказало влияние върху избора на играчите. Взет е солиден контингент от Рединг Кевин Дойл, Маркус Ханеман, Грег Халфорд (той мина и през Съндърланд), един от интересните и вълнуващи играчи на Саутхямптън преди време Андрю Сърман, който бе и младежки национал преди време. Там са и сръбския бранител Ненад Миляш взет от Цървена звезда, както и бранителят на Марсилия Роналд Зубар. От отбора не са продадени футболисти. Впечатлен бях от подхода на Мак Макарти в подготовката. Тимът замина за Австралия и прекара две седмици заедно, за да бъде създаден отборен дух и стил. Ще е интересно какво ще ни покаже състава, защото в контролите резултатите не бяха много впечатляващи.
Класирането
За да има завършен вид този текст ще направя своята прогноза за последните 7 отбора в крайното класиране. Съзнавам колко е рисковано това, но пък имам дребни успехи от миналия сезон по отношение на изпадащите, така че ще рискувам.
14. Стоук Сити
15. Уигън
16. Бирмингам
17. Бърнли
18. Портсмут
19. Уулвърхямптън
20. Хъл Сити
