Един анализ на Борислав Борисов от Premiership.bg
Вече не можем да си позволим да наричаме мачовете във Висшата лига леки за който и да е отбор. В неделя предпоследният в подреждането Уест Хям (при това само повечето отбелязани голове на „чуковете” ги оставиха пред Портсмут) посрещна у дома лидера Челси и игра напълно равностойно, за да не кажа и по-сериозна дума. Изобщо целият кръг си заслужава детайлно обсъждане.
Кризата в Ливърпул е факт от доста време и вече няма абсолютно никакъв смисъл да се вадят аргументи против който и да било. Поради това аз ще се съсредоточа единствено и само върху конкретната среща. Имаше два важни момента. Първият е изборът на стартов състав от Бенитес. Когато гостуваш на последния в подреждането, какъвто бе Портсмут в събота, ми изглежда някак странно да бъдат пуснати двама леви бранители един зад друг в тази зона. Не казвам, че не е правено или е грешно. Просто не ми се вижда логично срещу последния в подреждането да се прави подобно нещо, макар и на неговия терен. При това нито един от тях не бе Аурелио, който по принцип може и да е играл често и доста успешно в повечето случаи като полузащитник. Досена и Инсуа си разделиха отговорността за левия фланг и от там нямаше сериозни опасности в срещата.
Вторият факт и червения картон. Аз рядко обсъждам съдийството, но в конкретния случай ми се струва, че грешката бе твърде голяма. Масчерано плати за имиджа си на твърд футболист. Влизането в краката на съперника наистина бе твърдо, дори може и грубо да се нарече предвид удара с коляно в слабините, но едва ли е за червен картон. Поне според мен не беше, защото липсваше умисъл за нараняване на противника. А в онзи момент Ливърпул започваше да гради някакво превъзходство над съперника си. След изгонването на аржентинеца, играта на „червените” се срина, защото надделяха нервите. Така че в конкретния двубой мога да кажа, че ливърпул нямаше късмет.
Само няколко думи за защитата на Портсмут. Може би се пропуска един факт, който и аз си признавам, че съзрях едва тази сутрин. Отбраната на Помпи е най-добрата сред тимовете, които заемат местата след 11-то. Това са Уулвърхямптън, Блекбърн, Бърнли, Евертън, Уигън, Хъл Сити, Болтън и Уест Хям. На практика това е пълният списък на съставите, които биха могли да се борят за оцеляване във ВЛ и сред тях Портсмут има най-добрата отбрана. При това разликата е от поне 5 допуснати гола, а спрямо някои от отборите дори и повече, което определено би трябвало да увеличи шансовете на тима за спасение. За мен проблемите на южняшкия тим не са на терена и това е причината все още да ги смятам за основен кандидат за изпадане. Ако организационно нещата се оправят, те ще оцелеят.
Фулъм – Манчестър Ю
Бях изумен да видя схема с трима защитници от Манчестър Ю. Всъщност Фъргюсън използва едно правило, което често съм чувал, а и споделял в този сайт. Преди години Сам Алардайс си бе позволил да го каже веднъж по отношение на дългите топки. Та, той заяви тогава, че няма изпълнители, които да му разиграват топката и поради тази причина е решил, че просто отборът … няма да разиграва топката, а ще я прехвърля към наказателното поле на съперника. Сега Фъргюсън осъзнавайки, че няма бранители реши да избере тактически вариант, при който има най-малко на брой защитници и по този начин да търси баланс в играта на състава. Беше интересно като решение. Въпросът бе дали може да се намери подходяща формация на халфовата линия, която да функционира при 3-5-2. Идеята бе Скоулс и Андерсон да са пред тройката бранители и съответно играта да бъде пренесена в половината на Фулъм, като „котиджърс” да бъдат пресирани там.
Общо взето трите ключови момента в срещата бяха свързани с това дали при дългите подавания към Замора, защитата на Юнайтед ще се справи и ще успее да му взима битката за първа топка. Това не стана. Освен това разиграването от страна на „червените дяволи” трябваше да е сигурно в средата на терена, за да могат те да задържат максимално владението и по този начин да пренесат повечето действия в половината на домакините. И това не стана, защото Скоулс направи твърде слаб мач. А последното нещо бяха фланговете, където нещата стояха сравнително равностойно, въпреки че се създаде впечатление за пасивност на Валенсия. В крайна сметка експериментът на Фъргюсън не успя, но аз поне съм убеден, че стратегически това бе много правилно и интересно решение. Проблемът бе в изпълнението му, а не в принципната стратегия за подобен стил на игра.
А и наистина Фулъм е страхотно дисциплиниран отбор и нито за минута не се полъга по темпото на Юнайтед. Ключова роля имаше естествено Дани Мърфи, който успокояваше много умело играта. А пък Боби Замора реализира и без това явното си превъзходство във въздуха срещу този състав на отбраната на Юнайтед. В крайна сметка загубата на „червените дяволи” е логична и е очевидно, че тимът трябва да се надява на бързо възстановяване, на който и да е от бранителите си. Всъщност след серията си от 5 мача без загуба, в която отборът взе 11 точки, Фулъм вече е близо дори до позицията, на която завърши в крайното класиране на миналия сезон. Рой Ходжсън отново намери постоянството в играта на състава и поне за мен това вече е Фулъм от миналия сезон.
Лесна, но и нервна победа на Арсенал. Интересно бе как ще се справят полузащитниците на „артилеристите” без Сеск Фабрегас. Любопитното е, че постигнаха чиста мрежа, което е едва петата такава на състава в Премиършип. Разликата между това, което Арсенал играе с и без Фабрегас е степента на атакуващи действия. Колкото и странно да звучи без каталунеца на мен отборът ми се вижда по-балансиран в дефанзивен план. Ще съм любопитен да видя и комбинация от Сеск, Диаби и Сонг (или Денилсон), за да направя сравнение с вариантите, които вече сме гледали – Сонг-Денилсон-Фабрегас и Сонг-Диаби-Денилсон.
Насри предизвика хаос в края на първото полувреме, който честно казано ме развесели. Ясно е, че французинът заслужава наказание за постъпката си и сигурно ще го получи. Няма какво да го обсъждаме дори. Но ми бе интересно да видя тези играчи да се опитват да правят „мръсни номера”. Честно казано не го могат, но пък дори и опита за нещо подобно ме кара да се усмихвам при спомена за онзи велик тим от 1990 година. Иначе другото интересно за Арсенал е свързано с играта на тримата човека в атака. Насри, Едуардо и Аршавин много се движеха и сменяха местата си, което се оказа трудно за гостите. Идеята е противниковите бранители да бъдат извадени от обичайната си позиция и да се отворят коридори. Ако защитниците на съперника не покриват пък тези играчи, те могат да получат топката и пак да причинят доста неприятности. Така че този подход на венгеровия тим е удачен срещу състави, които в тактическо отношение не са толкова грамотни. Докато се върне Бенднер това не е лоша стратегия, защото на практика повтаря идеята на Рома от преди две години струва ми се, когато тимът на практика играеше без централен нападател и за дълго време имаше успех. Поне срещу по-слабите в тактическо отношение тимове. Но тя не може да продължава вечно, така че датчанинът е жизнено необходим на отбора.
Коментирах този двубой и очевидно ще трябва да започна и от двете дузпи. За мен арбитърът има право да ги отсъди. Първата е безспорна, защото Ашли Коул не докосна топката изобщо. При втората обаче положението е доста по-различно. Колкото и да гледам повторенията не мога да съм абсолютно сигурен дали има докосване на топката от страна на Ъпсън или не. А какво остава за арбитрите, които гледат само нещата в реално време. В един момент, гледайки повторенията виждам, че сякаш има нещо такова, в следващия пък сякаш виждам обратното. Ясно е, че това решение е изключително трудно за взимане. И тук поне за мен идва известно разочарование. Защо трябваше асистентът да решава ситуацията? Поемането на такъв тип отговорност на практика притиска още повече главния съдия. Той от една страна е хубаво да уважи асистента си, а от друга не може да е сигурен, че положението се е случило. Аз не обичам да коментирам съдийството и твърдя, че на тези хора им е безкрайно трудно, така че не смятам да обвинявам Майк Дийн за положението. Просто ми се иска да акцентирам на факта, че решението бе взето от помощник-съдията, което не ми се вижда нормално. Но пък ако приемем, че той е на идеалната позиция, за да види положението, значи има право на това. За да съм пределно ясен – за мен съдията има право да вземе това решение и аз го подкрепям напълно, защото той е поставен там точно с такава цел. Въпросът е в принципа. Дали трябваше асистентът му да се намесва, когато най-малкото ситуацията е спорна.
Иначе в Челси се появява нещо странно като проблем – гостуванията са истински проблем. В последните 6 двубоя на чужд терен имат едва 2 победи – срещу Арсенал и Болтън. Загубиха от Уигън, Астън Вила и Манчестър С, а направиха и равенство с Уест Хям. Аз не мога да намеря все още признак, по който пораженията да си приличат. От друга страна пък конкретно в този мач защитата не сбърка, халфовете също не мога да кажа, че играха много слабо. Е, Балак не си беше на мястото през първата част и това си пролича. След почивката челси изглеждаше по-добре с Оби-Микел на този пост, но и тогава „сините” не взеха категорично превъзходство. Дали пък противниците не свикнаха с този диамант и не се приспособиха към него вече? И в това не мога да съм напълно убеден. Но пък ще видим в следващите мачове на Челси дали не може да се намери някакъв признак, по който пораженията да се обединят.
В такива случай често се връщам към историята, а конкретно в този трябва да си припомним само миналия сезон. Тогава кризата при Сколари започна на 22 ноември с домакинския двубой срещу Нюкасъл. В периода до 9 февруари, когато бразилецът бе уволнен, „сините” изиграха 12 мача в Лигата, от които спечелиха 4, други 5 завършиха наравно и на практика излязоха извън битката за титлата. Сега тази проблемна серия на „сините” започна в началото на декември след успеха срещу Арсенал, когато в пресата „връчиха” титлата на Челси. Но и такова сравнение с миналия сезон е твърде рано да бъде направено. Просто „сините” не изглеждат стабилни и аз си признавам, че нямам категорично мнение на какво се дължи това.
