Един анализ на Борислав Борисов >> Premiership.bg
Забавих се с един ден, но все пак ще напиша нещо за двубоите от изминалия кръг във ВЛ. Преди това само да кажа, че 9-те червени картона, които бяха показани по някакъв начин ме карат да мисля, че има някаква промяна в съдийството. Личното ми мнение е, че никога не е добре да се стига до подобни драстични мерки. По някакъв начин арбитрите са задължени освен да спазват правилата, превантивно да работят на терена за това играчите да не ги нарушават. Това е прекалено може би като изискване към тях, но все пак също влиза в задълженията им.
Хората на Венгер имаха задължението да потвърдят доброто си представяне у дома и поне да уверят всички, че и те ще спазят дистанцията, която имаше от предишни сезони до настоящите претенденти за топ 4. На практика тази победа ги постави близо до Челси и Манчестър Ю в битката за титлата. Ако погледнете внимателно класирането и вземем предвид не спечелените, а пропуснатите за взимане точки, то определено „артилеристите” са в темпото на Юнайтед и само с две точки под това на Челси, но „сините” имаха до този момент най-леката програма. Сега остава въпроса дали и в дългосрочен план хората на Венгер могат да поддържат подобно темпо. И следващите им двубои – като гости на Уулвърхямптън и Съндърланд, след това като домакини на Челси и Болтън и после пак навън с Ливърпул и Бърнли, ще потвърдят дали артилеристите са сред основните фаворити за титлата. Според теорията и то съвсем реалистичната й част, Арсенал може да е лидер в класирането на 2 декември при положение, че победи в следващите си 4 двубоя.
В мача с Тотнъм обаче имаше проблем до първия гол. Казано накратко „Реднап превърна дефекта в състава си в ефект”. Липсата на Модрич, Дефоу и Ленън лиши „шпорите” от възможността да играят типичния си стил футбол с много бързина и използване на фланговете за пробиви. Но пък това Реднап успя да го използва като тотално промени облика на състава, насищайки средата на терена с пет човека. Непосредствено пред защитната четворка бе Том Хъдълстоун, който трябваше да се нагърби с изнасянето на топката. Джинъс и Паласиос пред него, а по двата фланга Бентли и Кийн. На практика проблемът бе в липсата на скорост. Което накара отборът да праща дълги подавания към Крауч, който надиграваше Галас в това отношение. Но пък точно това е и голям проблем по принцип за Арсенал. За съжаление на шпорите, включванията от втора позиция на Кийн и Бентли липсваха или не се получаваха, което лиши гостите от достатъчно ефективност. Имаше само един случай, в който Кийн стигна до свалена от Крауч топка. Въпросът естествено бе кога отбраната на гостите ще сбърка.
Това стана в края на първото полувреме. Ясно е, че Чорлука, Кинг и Басонг не са най-бързите играчи. Към тях трябва да прибавим Том Хъдълстоун, а и борбеният Паласиос, който обаче не блести със скорост. Точно те петимата обаче се оказаха около Фабрегас при втория гол. И го пуснаха като на парад да мине между тях. Гледайки положението човек би си казал, че каталунецът е най-бързият играч в света. В действителност не е така. Третият гол пък бе явно доказателство, че шпорите просто не са достатъчно концентрирани. Асистент-арбитърът размаха флага, но това е просто сигнал към главния съдия. Само той може да реши дали играта да бъде спряна, заради нарушение. Последва и грешка на Кинг за второто попадение на Ван Перси. На практика головете наистина бяха глупави, но ми се струва, че се видяха всички грижи на Реднап в дефанзивен план.
Арсенал продължава да вкарва доста голове. През миналия сезон в 38 мача тимът реализира 68 попадения. Сега в 10 срещи (по 5 у дома и като гост), съставът има 32. И при това има солидно количество контузени играчи точно в офанзивен план. Предстои завръщане на Насри и Уолкот, които са основни фигури. Роситски също би могъл да даде широчина на състава. Денилсон по правило е основен футболист, а няма да е на терена два месеца. Интересното е, че Ван Перси явно свиква с новата си роля и е безкрайно полезен с головете си. Холандецът вкара вече в пети пореден двубой от Висшата лига, което се случва конкретно на него за първи път. И най-важното – Фабрегас получи свободата, която му бе необходима. Потенциалът в този състав вече е доста по-добре виждан от всички. Но все пак си остава и основният въпрос. Може ли Венгер да превърне изумителните индивидуални качества на своите футболисти в отборна класа? Ако отговорът е положителен, новината няма да е приятна дори за Челси и Манчестър Ю. Аз обаче все още не съм убеден, че това ще стане сега. Но пък е интересно да видим какво точно ще е развитието.
Проблемите на Ливърпул
Темата за Бенитес вече е твърде често повтаряна. Не мога да добавя нещо ново, защото аз поне имам усещането, че вече сме изприказвали всичко. Конкретно днес има информация, че Торес е пред нова операция, Джерард е с подобен проблем също. Нищо чудно „червените” да се окажат без тях двамата за два месеца време. Тогава вече ситуацията ще е съвсем различна. Въпросът който обаче тук искам да засегна е принципен. Трябва ли да се прави промяна, кога да бъде тя и дали си струва да бъде направена. Аз не мога да съм сигурен какво е правилното решение. Все пак не съм и собственик на Ливърпул! Говори се за кредит на доверие. Интересно! Изминаха все пак 6 години (с тази включително), в които Бенитес е начело. Активът му е една Шампионска лига (след дузпи), една ФА Къп (след дузпи) и … Нищо друго, ако не броим загубения финал с Милан през 2007. През миналия сезон имаше солиден прогрес, но той не бе потвърден като трайна тенденция през настоящото първенство.
Факторът „Торес – Джерард” също доста се преекспонира. Да, двамата са изключително значими играчи. Те щяха да са решаващи, в който и отбор да са. Откак Торес се присъедини към Ливърпул през юли 2007 двамата с Джерард са реализирали 46% от головете на Ливърпул (76 от общо 166 попадения във ВЛ – Торес 46, Джерард 30). Когато двамата са на терена като титуляри са реализирали 60 гола в общо 49 подобни случая. Но има и друг факт, който се подценява или който никой не иска да посочи. През миналия сезон няма мач, в който един от тях двамата да не е бил поне за 1 минута на терена. Така че за мен изминалият сезон е по-скоро изключение и то в положителна посока. Защото в първия сезон на Торес в Ливърпул имаше мисля два случая, в които и двамата не са на терена. Може да се окаже, че и сега ще има такива положения. И когато те дойдат, както стана срещу Съндърланд, проблемите изглеждат сериозни.
Моят извод е, че миналият сезон е бил силният по отношение на използването на Торес и Джерард. Дали е бил и най-силният с Бенитес начело на Ливърпул вече не мога да кажа. Важно е да се разбере в коя посока е тенденцията в неговото представяне. Ясно е, че едва ли Ливърпул ще може да постигне пак 86 точки. Ясно е, че през зимата или най-късно лятото някой ще харчи пари в Ливърпул от позицията на мениджър. Въпросът е кой да бъде това? Бенитес или някой друг?
